Днес, 151 години след смъртта на Апостола, неговите идеи все още са твърде напредничави за българския народ.
Васил Левски е най-добрият пример за това какво трябва да представлява истинския български патриот и националист – себеотрицателен, загрижен за ближните си, образован, критичен към чуждото, но още по-критичен към собствените ни грешки. Човек на делата, а не на празните приказки. Човек с визия за бъдещето на своя народ и своята държава, който презира тиранията, деспотизма, ограниченото мислене и нездравия консерватизъм, граничещ със суеверие.
Не е даром дадена българската свобода, но даром можем да я дадем ние другиму. Свободата значи отговорност – към себе си, към бъдещето, но и към паметта на хората, които са жертвали всичко, за да имаме ние днес лукса да се чудим какво да правим с тази свобода.
Дни като днешния са дни, в които ясно трябва да си отговорим на въпроса какво означава да бъдеш българин и каква трябва да бъде България, „за която те умряха“ Е ли тя една достойна зарад тях?
България тогава през 1873 г. и днес през 2024 г. – е една и съща – България като държава и българите като народ ще са точно толкова достойни, колкото сами се потрудят и сами се покажат. Ако всеки един от нас положи дори една стотна от усилието, положено от Апостола на свободата, тази държава и този народ ще бъдат велики. Въпросът не е дали можем, а дали го искаме.
