Нашите ученици – Мария Владиславова Владимирова от 10.Б и Димитър Красимиров от 12.В клас, взеха участие в отбелязването на 146 години от гибелта на националния ни герой Васил Левски. Кметът на община Видин инж. Огнян Ценков връчи традиционната награда на победителя в състезанието „Лъвски скок“, на Димитър Красимиров с постигнат резултат от 2 м и 97 см.
Мария Владимирова прочете своето есе, посветено на най-почитания и обичан национален герой.
Васил Иванов – Дякона, Левски, Апостола на свободата
Преди близо един век и половина най-достойният българин, когото наричат „Българският Христос“, намира своята Голгота край София. Днес ние се питаме за какво е мислел Левски преди гибелта си, но знаем, че е записал в знаменитото си тефтерче прочувствените думи към любимата жена: „Сбогом, мила, кой знае дали ще ме видиш вече жив. Но, драга, не ще ме забравиш, ако падна аз убит…“. Прав е бил Левски – нито един българин не е забравил и няма да забрави своя Спасител.
В този ден – 19 февруари, ще бъдат изречени много хвалебствия в знак на почит към Апостола на свободата, към идеолога и революционера, който по думите на Вазов „Девет години скита без дом, сън и покой“ из поробената българска земя, за да убеждава, призовава и обединява поробените в името на една велика кауза. И хората го следват, защото му вярват, че в свободна България съгласието, братството и равенството ще изковат един общ закон, който вишегласието на всички народности ще избере. Преди гибелта си Левски казва, че наистина е първият, но след него вървят хиляди. И макар че църквата отказва да канонизира Дякон Игнатий за светец, „селяните прости светец го зовяха“, а Ботев го записва като мъченик в календара за 1875година. Да, той не е признат за свещеномъченик, но признателните потомци го смятат за народомъченик, тачат го като национална икона, като най-доблестния патриот, който заявява, че ако спечели, ще спечели цял народ, а ако загуби, ще загуби само себе си.
Честването на поредната годишнина от гибелта на Васил Иванов – Лъвский, е повод не само за изразяване на признателност и почит. Днес се замислям какъв е бил Левски като човек, за какво е милеел, от какво е страдал, дали е скърбял за своята майка или за либето си. Когато са го питали какво ще прави, след като се освободи Отечеството, той отговорил, че ще бори за свободата на други народи. Питам се какъв ли би бил Левски, ако живееше днес сред нас? И се опитвам да си го представя като генерал или министър. Не, ако живееше днес сред нас Левски пак щеше да скита бездомен, без сън и покой, да буди, да тревожи и да пита: Пазите ли свята и чиста българската република? Братя и равни ли сте помежду си? Има ли още робски души в свободното ми отечество? Готови ли сте с лъвски скок да достигнете онова бъдеще, за което мечтаеха и умираха героите?
Левски е най-почитаният национален герой, когото увековечават в слово поети и писатели като Ботев и Вазов. Един град, шест села, една община, улици, площади, училища в Кишинев, Лондон, Париж, Валенсия, Сан Диего, дори връх на остров Ливингстон и откритият през 2009 година от български астрономи астероид носят името на Левски. В анкета на Българската национална телевизия Апостола е избран за най-великия българин за всички времена.
Няма искрен патриот, който да не пази в сърцето си един олтар за поклонение пред националната светиня Левски. Това, което съм аз като личност, което е всеки съвременник, е част от духовното наследство на Левски, чийто живот е безценен урок по патриотизъм, свободолюбие, достойнство и гордост, но и взискателност, недоволство и съпротива срещу всяка зависимост на човека. Животът на Апостола завършва трагично на черното, но славно бесило – укор към палачите и памет за народа, на който той всеотдайно се посвещава. Затова днес се прекланяме пред националната икона Васил Иванов-Левски, който ни остави завета за чиста и свята република, за себеотрицателната служба в името на отечеството и своята мечта за свободна и благословена с добруване България.
