С „английска точност“ (в 6:00 часа на 21 март) автобусът ни напусна гара „Алексиев“ и след кратко разяснение от г-жа Александрова за ДЕН ПЪРВИ, „наваксвахме“ със съня през следващите стотина километра. От Монтана започнаха беседите на бъдещите екскурзоводи под нейното вещо ръководство. При село Бели извор взе думата срамежливият (както сам се описа) Стилиян от XIБ, който далеч не ни се стори срамежлив. Той „вдигна високо летвата“ за колегите си с разказа за циментовите улици на селището, за забележителностите и препитанието на жителите му. След 20-минутната почивка в крайпътно заведение преди Враца, нашето пътуване се обогати с още информация за историята на града. Щафетата след Стилиян пое съученикът му Павел с разказа си за Борован. Известен с могилата си, Борован ни впечатли и с маслобойната си фабрика, в която се произвежда прочутата Борованска боза. Бяла Слатина ни представи бъдещата екскурзоводка Ваня от XА, която ни запозна и с историята на Кнежа, чиито жителите са особено известни с „пищната“ си реч, а колегата й Георги Сергеев от XБ се пребори със задачата да ни представи Долни Дъбник – едно от малкото селища в България, в които могат да бъдат забелязани нефтени помпи. Едночасовият престой в и около Плевенската панорама ни се отрази прекрасно – починахме си от дългото возене, а бяхме впечатлени и от начина на експониране на битката при Плевен по време на Руско-турската война. Още при връщането в автобуса бяхме посрещнати от следващия бъдещ екскурзовод – Симеон от XБ, който добави още интересни факти за града и околността. Но за парк Кайлъка подробно ни разказа съученичката му Християна. До края на пътуването за деня на микрофона заставаха кандидат-екскурзоводи от XIГ. Джулия събуди интереса ни към красивите ловешки местности. Както подобава (с шеговита закачка) Полин пък ни представи града с уникалния музей на хумора и сатирата – Габрово. При навлизане в Търново, Елеонора ни грабна с разказа за областта, а обиколката му започнахме със забележителностите на църквата „Свети Четиридесет мъченици“. Едва след като се настанихме в тризвездния хотел „Търново“ (в самия център на старата ни столица) имахме свободно време за вечеря.
Програмата за следващия ДЕН ВТОРИ беше кулминацията на престоя във Велико Търново. Сутринта посетихме музея „Възраждане и Учредително събрание“, а след това, разхождайки се по хълма Царевец, опитахме да си представим, че живеем по времето на цар Калоян. Избрахме да посетим и музея на восъчните фигури в града. Бяхме изумени от тяхната реалистичност! Разходката по тесните калдъръмени улички, пълни с малки работилнички и магазинчета, запълни по особено интересен начин времето ни. Успяхме да станем свидетели и на рекламното шествие по улиците на града с участието на талантливи ученици и студенти. Сляхме се с уличния парад, който се движеше бавно, но с много гръмко настроение, и пристигнахме пред Царевец точно навреме за очакваното традиционно за празника на града светлинно шоу. Останах безмълвна пред красотата на този светлинен спектакъл, завършил с незабравима заря! И не бях единствената! Когато попитах останалите за него, те единодушно го определиха с епитета „неописуем“. Наследниците на старите боляри знаят как да отпразнуват празника! Затова и усилието да отидем да го видим, е напълно заслужено.
Следващия ДЕН ТРЕТИ бе последният в нашето вълнуващо пътуване. Навреме (както подобава) нашата „пътуваща класна стая“ отново тръгна, но този път – към дома. С добро настроение и на фона на интересна кулинарна тема напуснахме старата столица и се насочихме към Ловеч. Беседа за Арбанаси ни изнесе бъдещата екскурзоводка Елеонора от XIГ. Михаела от XГ, като член и на клуб „Млад възрожденец“, влезе в ролята на екскурзовод, развеждайки ни из Ловеч. Посетихме музея и паметника на Васил Левски, а след това и закрития мост на Кольо Фичето. Последна спирка преди крайната ни дестинация бе Враца, за чиято област ни разказа бъдещият екскурзовод Мартин Кирчев от XIВ. Пристигнахме във Видин на 23 март изморени от пътуването, но … обогатени с незабравими емоции и много знания за миналото и настоящето на Северозападна и Централна България. В края на пътуването бе обявен конкурс с награди за фотоколаж на тема: „Моята болярска приказка“.
С поздрав от мен: Майя от IXБ
