Ако си мислите, че ранното ставане в 4:00 сутринта в ден петък ще съсипе представите ви за пълноценен ден, то вие определено грешите. Така учениците от групите по проект „УСПЕХ“ в нашата Гимназия, въоръжени с много хъс, тръгнахме да превземаме старите столици, а именно – Велико Търново и Велики Преслав. На 21 март потеглихме от автогара „Алексиев“ и никак не бяхме разстроени от ранното си ставане, а точно обратното. Радвахме се, защото ще имаме невероятната възможност да се насладим на страхотните средновековни столични градове на България.
Още щом тръгнахме, запяхме, свирихме на китара и се веселихме. Настроението в автобуса беше направо за разтърсващо събуждане. И предимно сред веселба и закачки, след около 9-часово пътуване най-сетне се озовахме в една от столиците на първото българско царство – Велики Преслав. Няма как да си там и да не посетиш Националния историко-археологически резерват „Велики Преслав“, където се представя историята на града. Гледахме клип (компютърна 3D-възстановка и дигитална визуализация), направен с участието на ученици от математическата гимназия в град Шумен, бяхме допуснати в трезора до постоянната експозиция със златните находки от Преслав, а в залите – до не по-малко ценни експонати от бита и културата му. При посещението на разкопките най-много се впечатлихме от Златната църква на Симеон.
Следващата цел на деня бе Велико Търново. Когато наближихме града, той буквално спря дъха ни с вида на величествената си крепост – Царевец. Гледката с виещата се около нея река Янтра беше забележителна. Всички се възползвахме максимално от малкото свободно време за разходка из града, защото очаквахме вечерта да гледаме светлинното шоу „Звук и светлина“. То представлява осветяване на Царевец с всякакви светлини, допълнено с камбанен звън и музика. Чувството, когато гледаш Царевец, винаги е неописуемо, а още по-завладяващо е, когато го гледаш късно вечер, осветявано и озвучавано с различни цветове и звуци сред множество от жителите и гостите на града, привлечени от неговия празник.
След така необходимата ни нощна почивка в хотела на Света гора, се отправихме към недалечното Арбанаси. Там влязохме в една от седемте църкви – „Рождество Христово“, където екскурзоводът ни разказа интересни неща за историята, статута и жителите на самото селище през епохата на робството, а после отидохме и в една от емблематичните му къщи от 17. век – Констанцалиевата. Направихме си кратка разходка из селото и към обяд се върнахме в Търново за истински туристически маратон. Този път не само отвън, но и отвътре видяхме крепостта Царевец. Беше голямо изпитание, защото изкачването до Патриаршията на върха й бе трудно. Но с много усилия и желание, успяхме! Следващата цел в града бе църквата „Св. 40 мъченици“, където е и гробът на цар Калоян. И ако някои вече на предела на силите си решиха да си починат след нея на кафе по или около Самоводската чаршия, то други продължиха „превземането“ и на други музеи в Търново: на восъчните фигури, регионалния исторически музей. Вечерта на същия ден всички отново присъствахме на новото светлинно шоу на паметника на Асеневци, което бе последвано от заря. Зарята беше просто уникална. Сигурно управниците на града доста се бяха постарали за подобно нещо.
Нямаше как да не дойде и последният ден на учебното ни пътуване. Макар че завръщането малко ни натъжи, това не ни попречи да се отбием и в град Ловеч. Един красив и чист град, известен със средновековната си крепост, с етнографския комплекс с барокови къщи „Вароша“, с музея на великия борец за свобода Васил Левски и покрития мост на Кольо Фичето. След като ги посетихме и се снимахме за спомен, не пропуснахме и магазинчетата за сувенири. Уморени, но и доволни от видяното, в ранния следобед ние потеглихме обратно към родното си място: здравей Видин, здравей ГПЧЕ!
Калоян Кръстев, клуб „Новинар“, проект „УСПЕХ“
