Масленица (Сирни заговезни) е древен славянски празник, дошъл до нас от езическата култура и запазил се след приемането на християнството. Църквата включила Масленица към списъка със своите празници, като го нарекла Сирни заговезни или Безмесна седмица, защото Масленица се пада в седмицата, предшестваща Великия пост. Масленица е най-веселият и наситен народен празник, продължаващ цяла седмица, от понеделник до неделя, като за всеки ден си има различна традиция.

Всички традиции са насочени към това да се прогони зимата и да се пробуди природата от сън. Празникът се посрещал с хвалебствени песни на заснежени хълмове. Символ на Масленица е сламено чучело, облечено в женски дрехи, заедно с което се веселили, а после запазвали или изгаряли на огън.

Неотменна част от празника било пързалянето с шейни, теглени от коне, по ледени пързалки; прескачането на огън, превземане на снежна крепост, теглене на въже и др.

Блините (вид руски палачинки) са основното ястие и символ на Масленица.

Цялата седмица на Масленица била известна като „честна, широка, весела, боярска – масленица, госпожа Масленица“. И до днес всеки ден от тази седмица има свое наименование, което е свързано с това, какво трябва да се прави през него.

Неделя – заключителният ден, „прошка“, когато се иска и се дава прошка от роднини и познати. Денят продължава с песни и танци и изпращане на Масленица. На огромен огън се изгаря сламеното чучело, олицетворяващо отиващата си зима.