Денят на Европа в ГПЧЕ „Йордан Радичков“

Денят на Европа в ГПЧЕ ”Йордан Радичков” се отбеляза с Ден на самоуправлението, в който ученици поемат ролята на учители, директор, заместник-директор, психолог и педагогически съветник. София Ценкова от Х Г клас стана директор за един ден, а Анита Ангелова от ІХ Б клас и Ева Обесникова от XI Г клас бяха в ролята на нейни заместници. Училищен психолог за един ден бе Емилия Емилова от Х А, а педагогически съветник – Зорница Василева от IX Б клас.

100 ученици иззеха функциите на дежурни учители и преподаватели.

Общността на ГПЧЕ съхрани спомена за един различен учебен ден.

Деня на Европа – празник на единството и мира на стария континент! На 9 май 1945 година приключва Втората световна война, за огромно щастие на цял свят. През 1985 г. Европейския съюз решава 9 май да бъде честван като Ден на Европа. И до ден днешен тази дата символизира стремежа към единство и мир в Европа. Денят на Европа е повод за празнични изяви в много европейски държави. Това е един от начините хората от различни нации да се чувстват обединени европейци и всяка една страна от тях, го празнува по свой специален начин, а знамето и химна на Европа, имат важна роля в честванията. Някои европейци празнуват този празник на 5 май, като тази дата съвпада с Деня на Освобождението в Дания и Нидерландия. На 9 май също така се чества Ден на ученическото самоуправление. В този ден учениците организират събития в гимназиите, колежите и университетите. Основната идея е да се даде възможност на учениците и студентите сами да организират живота си в училище и да бъдат част от неговото управление. Не се знае кога точно е започнало ученическото самоуправление, защото не е ясно кога учениците са започнали да участват в организирането на самостоятелна училищни мероприятия. В рамките на инициативата учениците сами трябва да организират учебния процес, както и да решават проблеми, свързани с различните дейности в училището. САЩ и Канада най-много разпространяват ученическото самоуправление, докато в Япония самоуправлението постепенно губи присъствието си. Ученическото самоуправление започва да се развива в България с близо 100-годишно закъснение. Постепенно започва да става изключително масово и активно, благодарение на самата идея, която е подкрепяна от много директори.