България ни изпрати със слънце и пожелания за много усмивки и хубави моменти. Полетите, прекарани в мисли за предстоящите дни, минаваха неусетно. Малко недоспали, но много ентусиазирани, стъпихме на португалска земя. Първо впечатление – студено! Очакванията за топли слънчеви дни бяха напълно разбити. За щастие, бяхме посрещнати подобаващо от местните. Във Вила до Конде опитахме традиционно ястие (francesinha – вид сандвич) и си направихме разходка по брега на океана, след което посетихме катедралата Санта Клара.
Пристигането в Барселуш беше изпълнено с положителни емоции и нетърпение да се запознаем отблизо с бита и културата на хората.
Неделя беше ден за почивка и моята домакиня, на име Инеш, ме разведе из града и главните му забележителности, а след това със семейството й отидохме във Виана до Кастело, съседен град, където гледахме карнавала, пихме хубаво кафе и се разхождахме до океана. Вечерта успяхме да се срещнем както с някои от нашата група, така и с други участници – едно момче от Турция и едно от Полша, две словенки и техните домакини.
В понеделник официално започнаха дейностите по проекта, като програмата за деня включваше някои забавни игри за разчупване на леда, презентации за държавите и училищата и разходка из гимназията на домакините.
На сутринта във вторник трябваше да се разделим на групи, като всяка една от групите трябваше да изпълни различна задача – първата трябваше да изготви сайт и анкета, свързани с тормоза и дискриминацията в училище, втората трябваше да направи флаери и плакати свързани с темата, а третата – да изготви песен, танц или кратка пиеса, отново по темата на проекта. Следобедът ни беше свободен и с Инеш обиколихме останалата част от града. Вечерта всички участници в проекта бяхме заедно да вечеряме в приятен ресторант.
В сряда изнесохме презентация за Баба Марта и вързахме по мартеничка на всеки участник. След това имахме спортни дейности и бяхме разделени на отбори, като във всеки отбор имаше хора от всички държави, участващи в проекта. Игрите бяха пригодени за деца с увреждания, за да можем да усетим по какъв начин се чувстват тези деца. Много се забавлявахме и след приключването на дейностите се усети, че всички бяхме малко по-сплотени.
В четвъртък сутринта трябваше да посетим техните учебни часове. Аз бях в час по английски и се оказа, че госпожата им е била в България преди около 10 години. Беше изключително мила с мен и не спираше да ме разпитва. Другите ученици също проявиха голям интерес. След часовете всички отидохме на разходка по една крайречна алея, която водеше до океана. Вечерта имахме концерт, като всяка държава представи традиционна песен или танц. Разбира се, нашата програма беше най-дълга и накрая искахме да ги научим как се играе право хоро, при което повече от половината зала изяви желание.
В петък имахме обиколка на град Порто. Построен по поречието на река Доуро, вторият по големина град в Португалия ни впечатли и с красивата си архитектура. Посетихме винарната Calem, където научихме как се произвежда световноизвестното вино Porto, а след това и по-големите забележителности на града, сред които и книжарницата, където Дж. К. Роулинг е получила вдъхновение да напише Хари Потър. Вечерта имахме прощално събиране с повечето участници, а това как щяхме да ставаме на следващия ден въобще не го мислехме.
4 март, 6:00 – часът, в който си казахме довиждане с португалците и си обещахме да се видим отново, като се разделяме с много хубави спомени. Спомени, които ще останат за цял живот!
Лорина Пенчева
