Дяконът
– Дяконе, де си? – прошепвам в тъмата.
– Дяконът, мъртъв е! Да живей Свободата!
– Дойдох за утеха, спокойна молитва …
– Грабвай пищова, теб Бог те изпитва
имаш ли дух и родолюбиво съзнание.
Свободата е, брате, свето начинание,
което не чака и тебе зове …
– Дяконе, обзет си от зли бесове!
Покай се, човече, страх имай от Бога …
– Да бъда роб не искам, не мога,
духът ми свобода жадува, не рай;
сърцето ми лудо във мене играй;
във вените мои кръвта се бунтува;
душата пречистена най-после ликува,
защото намерих най-висшия смисъл:
Не за монах, мен Бог е орисал,
а на борба за правда, свобода
и жертва за щастието на народа.
– А нас, Дяконе, на кого ни оставяш?
– Ти сам избери какво ще направиш:
ще скланяш глава като роб под ярема,
или ще се бориш … Това е дилема,
която днес има всеки от нас!
За свещена борба веч настъпил е час
и всеки е длъжен сам да реши:
достойнство и чест, или робски сълзи!
И няма да има за никой пощада:
Свободна България – туй е наш’та награда!
– Дяконе, ти сам се обричаш на смърт!
– Не дякон, Апостол сега ме зоват!
Не апостол библейски и свят по природа,
а Апостол на бедните и поробени хора,
които заклевам се ще водя в борбата
по трънливия път към Свободата.
Илона Кидикова
