Трети март е една от тези дати, които само с изговарянето им, карат българина да се чувства горд. Един ден, преобърнал българската история точно преди сто тридесет и шест години, назован в българската историография с термина Освобождение на България. Ден, до който се е стигнало с много мъка и жертви.
Годината е 1396. Последната българска крепост – Видинската е превзета от османците и от този момент нататък България вече не съществува, а българският народ става напълно зависим от Османската империя. Така в продължение на пет века, османското господство над българите не само довежда до битови промени в начина на обличане и общуване, но и до по-сериозни като загубване на националната идентичност, самостоятелна църква и майчин език. През всички тези години едно нещо става сигурно за народа – пътят към незавсимостта ще е дълъг и кървав, но нищо не може да замести чувството за свобода. Борбата ще e жестока, но тя ще е в името на българския език, на християнсвото (църковната независимост) и на бъдещите поколения.
Идеите са много, но никакви съществени промени не се случват до 18-ти век, освен няколко потушени въстания. Един ден обаче, неизвестният дотогава монах от Хилендарският манастир, а по-късно признат за народен будител и светец Паисий Хилендарски написва една малка по обем, но с огромно значение книга – “История Славянобългарска”. Неговата цел е да събуди и възроди българите, които близо пет века се примиряват с османското владичество и се срамуват от родината си. Родина, която е преминала множество препятствия с цената на много погубени животи,за да се нарече България. Недоволен от отношението на своите сънародници, Паисий изрича своите бележити думи “О, неразумний юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четеш, и не говориш на своя език”. Будителят поставя началото на националната борба, която убедително нараства и все повече българи се вдигат на въстания. Тук е мястото да спомена великият българин и възрожденец Васил Левски, без който надали щяхме да празнуваме трети март. Още много хора, безизвестни и известни, са допринесли за освобождаването на България.
1878 година. ЧАСЪТ НАСТЪПИ. Българите са по-готови от всякога да се бият за своята свобода и независимост с врага. Преломният моменте през юли при Шипченския проход, където стотици български мъже намират смъртта си в опит да преборят османското господство.До дълго чаканата свобода се стига с помощта на руските сили, а до дълго чаканата Трета българска държава – Санстефанският мирен договор.
Трети март е определено много важна дата в българската история. Този ден дава началото на движенията, водещи до утвържаването на България като независима държава. Всеки един истински българин трябва да знае какво се е случило тогава, за да разбере, че мястото което притежава и нарича свой дом е такъв, благодарение на хилядите български опълченци, пожертвали всичко за своята родина и наследници. Силно се надявам да дойде ден, в който българите ще се отблагодарят подобаващо на нашите прадеди и ще докажат пред целия свят, че България е велика държава.
Зорница Йоханова, XГ
