Ето впечатленията на Петър Николаев Витков от ІХ Г клас, с преподавател г-жа Анелия Димитрова, който спечели първо място в онлайн състезанието за творчески превод от и на английски език „Слова с пера”, организирано от сдружение „Макензи”, в категория ученици от 15 до 17 години:
"Научих за конкурса на фондация „Макензи” – „Слова с пера” от Интернет (страницата на ГПЧЕ във Фейсбук, ако трябва да съм точен).
Родителите, като хора от друго поколение, често смятат заниманията на компютъра като „загубено време – вместо да си учиш”, но за чуждоезиковото обучение, според мен, това е полезно и необходимо. Признавам, че водещо беше любопитството – да видя такъв нов формат, по-съвременен подход на оценяване. Убедих се, че наистина текстовете се превеждат от компютъра вкъщи. Трябваше предварително да си направя регистрация – със снимка и лични данни. В определения ден се влиза в създадената платформа и се отчита точно един час за превода. Текстовете бяха два – единият от български на английски, другият – обратното. Първият (българският) текст беше откъс от разказ от Елин Пелин, вторият беше статия за американска майка, която учи сина си на толерантност към различните хора. Така че имах приблизително по половин час за всеки превод, като фактът, че текстовете са непознати, имаш ограничено време, а и зависиш от качеството на интернет връзката прави задачата почти невъзможна. Не можеш да ползваш каквито и да е речници – превеждаш на „прима виста”. Оценява се за скорост, правопис, точност и т.н. Хареса ми, че това е нещо ново – няма ходене до сградата на училището в 7 часа в почивен ден, няма листове, химикалки или чинове. Всичко става в нета – любимото място на тийнейджърите. Съревноваваш се със свои връстници от цялата страна, проверяват те преподаватели, които не те познават. Реших да рискувам, за да проверя знанията си. Без да се хваля, но аз съм един от най-младите участници във възрастовата група 15-17 годишни.
Щастлив съм, че спечелих, което доказва, че и в малките градове, децата са добре подготвени и с добри преподаватели – само им липсва самочувствие и близост до такива фондации. Наскоро видях по телевизията статистика, че Бургас е град №1 за живеене в България, докато Видин е най-бедният регион в Европа …
Моето лично постижение, както и успехите на други деца от ГПЧЕ, ме изпълват с оптимизъм …"
